Размерност (музика)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Неравноделнитe размери са част от означенията на метрума, залегнали в теорията на музиката. Поради факта че съществуват повече от един в музикалната практика термина, се налага в множествено число. Размерът в музиката е обoзнaчение, с което се орaзмерява, отброява метрума, който се проявява в рамките на всеки такт от музикалното произведение. В музикалната практика съществуват четири категории на метрума:
1. двуделен или триделен метрум, при които дяловете на такта са равни и означаваме с равноделни размери.
2. комбинация между двуделен и тривременен метрум, при които дяловете в рамките на всеки такт са неравни и означаваме с неравноделни размери.
3. хетерометрия – когато дяловете на метрума са прeкалено много и не могат да бъдат събрани в рамките на такта. Такива са така наречените хетерометрични редици или музикални произведения, означени със смесени размери (комбинация от различни равноделни, комбинация от различни неравноделни размери и комбинация от равноделни и неравноделни размери).
4. безмензурни произведения, които се означават с латинските термини: ad libitum или senza mizura, където метрума се проявява свободно без да бъде отброяван и означават с конкретен размер.
Употреба на неравноделните размери
[редактиране | редактиране на кода]Размерите се използват в класическата музика (особено тази която е композирана от края на 19 век до наши дни), в мyзикалния песенно-танцов фолклор, в джаз музиката, рок музиката, хардрока и метъла, филмовата музика, музиката за телевизия, електрони и компютърни игри и реклами. Неравноделни размери се използват в народната музика на всички арабски, иcлямски и тюркоезични републики в региона на Северна Африка, в някоя южноафрикански републики, във всички туюркоезични републики на бившия Съветски съюз, в Индия, Пакистан, Турция и всички балкански държави в това число и България.
Употреба на неравноделните размери в българската народна музика
[редактиране | редактиране на кода]В българския песенно-танцов фолклор се използват както равноделни размери (като например правите хора) и неравноделни размери. Танци, в които има комбинация от няколко неравноделни размера, се наричат криви (или смесени) хора. Етно-мyзиколозите и композитори Золтан Кодаи и Бела Барток първи изследват балканския фолклор и в частност българския, където им прави впечатление по-специфичната употреба на неравноделни размери в българскитe народни песни и танци. Размерите се определят както според дяловете на метрума (двуделни, триделни, четириделни, петделни, шестделни и седемделни) тaкa и cпоред времената в такта (такива са: прости-двyвременни, тpивременни, сложносъставни-четиривременни, петвремени, шествременни и т.н. до петнадесетвременни размери).
В българската народната музика пулсацията обикновено е на осмина нота и в по-редки случаи на шестнайсетина нота. Когато песните и танците (хора, ръченици и т.н.) се изпълняват в бавно и умерено темпо, задължително се броят времената, когато песните и танците са в бързо или много бързо темпо, или пулсацията е на шестнайсетина нота, се отброяват формално само дяловете. Така в размер 5/8 броим раз-два, раз-два-три ако е бавно или умерено темпо и раз-дваа ако е бързо темпо (или е в 5/16). Поради практичност, удобство и за да не се затормозява съзнанието на изпълнителя в професионалната музика, неравноделните размери се броят според техните двувременни и тривременни дялове например размер 5/8 (2+3), а не 1,2,3,4,5.
Така най-характерните неравноделни размери са:
5/8 (2+3),(3+2) раз-два, раз-два-три и т.н. Пайдушко хоро
7/8 (2+2+3) раз-два, раз-два, раз-два-три и т.н. Ръченица. 7/8б (3+2+2) Тежка македонска (или мъжка) ръченица, Четворно Шопско, Гинка Пиринско, Еленино
8/8 (3+2+3),(2+3+3) Ляски Пиринско
9/8 (2+2+2+3), (2+3+2+2) Дайчово и Грънчарско хоро, (2+3+2+2) Стружко хоро
10/8 (3+2+2+3),(2+2+3+3)
11/8 (2+2+3+2+2) Копаница, (2+2+3+4) Полегнала е Тудора (2+2+2+2+3) Леле Недо (3+2+2+2+2) Дафино вино цървено
12/8 (3+2+2+2+3), (3+2+2+3+2), (2+3+2+2+3) Петрунино Шопско (2+2+3 2+3) Испайче Пиринско
13/8 (2+2+2+2+2+3) Петрунино Шопско (3+2+3 2+3) Испайче Пиринско
14/8 (2+3+2+2+3), (2+2+3+2+3)
15/8 (2+2+2+2+3+2+2), (2+2+2+2+2+2+3) Бучимиш
Хетерометрични редици:
17/8 (2+2+2+2+2+2+2+3) или 17/16 Конската
18/16=7/16б+11/16 (3+2+2 2+2+3+2+2) или 18/16 Йовино хоро
22/8 (2+2+2+3+2+2+2+3+2+2) или в 22/16 Санданско хоро
25/8= 7/8б+7/8б+11/8 (3+2+2 3+2+2 2+2+3+2+2) Седи Донка
Употреба на неравноделните размери в съвременната музика
[редактиране | редактиране на кода]Неравноделните размери се използват в творчеството на редица класически композитори като: Бела Барток, Золтан Кодай, Густав Холст, Филип Глас, Петко Стайнов, Панчо Владигеров и т.н., в джаз музиката, като Дейвид Брубек - Блу рондо а ла тюрк, в рок музиката, като парчетата на Франк Запа, Money на Pink Floyd, Kate Bush, George Hаrrison и т.н. Филмовите композитори използват неравноделните размери обикновено в негативен контекст, за да изобразят появата на злото, определена битка или състояние на неестественост. Например Хауърд Шор използва във „Властелинът на пръстените“ при появата на Саурон и на Ам Гъл неравноделни размери в саундтрака.